КОЖА и Козметология
Козметология и кожа – кожата представлява външната обвивка на тялото както и вторият най-голям по площ човешки орган. Кожата има до седем слоя ектодермална тъкан и пази подлежащите мускули, кости, сухожилия и вътрешни органи.
Човешката кожа е сходна с тази на други бозайници, но най-вече с тази на прасето. Въпреки че на места този орган изглежда гладък, в по-голямата си част е покрит от космени фоликули. Има два основни вида кожа – окосмена и гола.
Тъй като кожата е връзката на организма с външната среда, тя има важна роля за имунитета и защитата от външни патогени; запазването на вода; изолация и регулиране на температурата; осезаемост; синтез на витамин D и защита на витамин B фолат.
При различните хора кожата се различава както по пигментация, така и по омазняване и влажност. Различните видове кожа предразполагат и съществуването на различни видове бактерии, като има около 1000 вида, които населяват човешката кожа.
Структура
Приликите между човешката и свинската кожа са: в съотношението между епидермална и дермална дебелина; схеми на разполагане на космени фоликули и кръвооросяване; биохомичния и дермалния колаген; еластичност; зависимост от фактори при растеж.
По отношение на лице на повърхността кожата е вторият най-голям орган в човешкото тяло (разпънати тънките черва са около 15 до 20 пъти по-големи). За средностатистическия човек кожата има лице между 1,5 и 2 квадратни метра.
Дебелината на кожата варира изключително много спрямо: частта на тялото, където се намира; между мъжка и женска; между детска и тази на възрастен.
Например, кожата на пред мишницата е с дебелина около 1,3 мм при мъжете и около 1,26 мм при жените.
Средната повърхност от 6,5 квадратни сантиметра от кожа съдържа около 650 потни жлези, 20 кръвоносни съда, 60 000 меланоцити и повече от 1 000 нервни окончания. Средната клетка в кожата е с диаметър около 30 микрометра, но тази величина варира, като една клетка може да е между 25 и 40 микрометра, в зависимост от множество фактори.
Кожата се състои от три основни слоя: епидермис, дермис, подкожие.
Епидермис
Епидермисът заема най-външната част на кожата и е съставен от многослоен плосък вроговяващ епител, който вроговява и последователно се олющва. Дебелината на епидермиса варира в различните части на тялото от 0,4 до 4 мм. Вътрешните слоеве на епидермиса са съставени от клетки, които са живи и бързо се делят. Външният рогов слой се състои от мъртви и безядрени плоски клетки, от които организмът непрекъснато се освобождава. За 24 часа се елиминира около грам клетъчна маса.
Епидермисът съдържа няколко вида клетки:
меланоцити – те са единствените клетки, които могат да синтезират меланин. Те мигрират от нервния гребен в ектодермата и се откриват още в осма седмица на бременността.
кератиноцити – те са диференцирани клетки, които синтезират кератини. Те са здраво прикрепени една към друга, посредством десмозоми.
клетки на Лангерханс (langerhans) – това са кожни макрофаги. Тези клетки не са свързани помежду си с десмозоми. Те имат лобулирано ядро. В цитоплазмата им се намират гранули, които се оприличават на ракета за тенис. Лангерхансовите клетки притежават повърхностни рецептори за С3b и за Fc-фрагмента на IgG и IgE. Те играя ключова роля в много имунни реакции. Те фагоцитират антигените и ги представят на Т-лимфоцитите. След смъртта си те формират външния защитен вроговен слой и участват в образуването на космите и ноктите.;
клетки на Гранстейн (Granstein) – участват в имунната защита на организма.;
клетки на Меркел – разположени са в базалния слой в близост до космените фоликули. Свързани са с десмозоми. До тях достигат рецептори. Меркеловите клетки обуславят усещането за допир.
Епидермисът е изграден от няколко слоя:
Stratum corneum – изграден е от 10-30 слоя безядрени корнеоцити (краен етап от диференцирането на кератиноцитите), Корнеоцитите са заобиколени от протеини, липиди. Бариерните функции на епидермиса се дължат на този слой.
Stratum lucidum – открива се само в кожата на дланите и ходилата.
Stratum granulosum – изграден от кератиноцити без ядра и с гранулирана цитоплазма.
Stratum spinosum – кератиноцитите са свързани чрез десмозоми. В този слой се откриват и Лангерхансови клетки.
Stratum basalе – състои се от пролифериращи кератиноцити, прикрепени към базала мембрана. В този слой се откриват и меланоцити.
В епидермиса няма кръвоносни съдове. Клетките му се хранят чрез дифузия на хранителните вещества, идващи от богатата съдова мрежа на подлежащата дерма.
Във вътрешните слоеве на епидермиса постоянно се образуват нови клетки, които изтласкват старите по-повърхностно. Тази по-повърхностна локализация отдалечава старите клетки от местата, където храненето е възможно.
Този факт, съчетан с постоянните въздействия на околната среда, допринася за тяхната смърт. Клетките на епидермиса са свързани помежду си с десмозоми, посредством които се осъществява връзка между кератиновите филаменти. По време на узряването на клетките се образува кератин, който оформя бариера, която прави кожата водонепроницаема. Тази бариера я предпазва от навлизане и увреждане от микроорганизми. След като остарелите клетки се отстранят, от тях остават само фиброзни кератинови центрове под формата на люспи.
Точно те образуват вроговения протективен (кератинизира) слой на епидермиса – stratum corneum. Отпадналите от повърхността люспи постоянно се заместват с нови. Дебелината на кератиновия слой в различните части на тялото е различна и зависи от степента на натиск в дадената област.
В по-дълбоките слоеве на епидермиса се наблюдават процеси на кератинизиране и загиване на клетки. Stratum granulosum е изграден от кератиноцити без ядра с гранулирана цитоплазма. Гранулите са изпълнени с протеин, наречен филагрин. Той се свързва с кератина и го предпазва от разграждане.
При намаляване на влажността на кожата специфични ензими разграждат филагрина до аминокиселини. Свободните киселини, млечната киселина, уреята и солите водят до задържане на вода и запазване на влажността на кожата. Всички тези вещества се наричат овлажняващи фактори.
Между клетките на вроговения слой се разполагат липиди, който съдържат вода. Те се образуват от разграждането на грануларния слой. След 40 годишна възраст способността на тези липиди да задържат вода намалява.
В по-дълбоко разположения stratum spinosum се установява активен белтъчен синтез, растеж и клетъчно делене. Клетките, които се образуват, се изтласкват на повърхността, за да заместят кератинизираните клетки на вроговения слой. В непосредствена близост до дермата еразположен stratum basale, изграден от един ред кубовидни клетки.
Stratum spinosum и stratum basale се означават като stratum germinativum.
Гени в епидермиса
Около 70% от всички гени, кодиращи протеини, се намират в кожата. Около 500 гена имат силна експресия в кожата. Има по-малко от 100 гена, които са специфични за кожата и те се проявяват в епидермиса. Тези гени се изразяват предимно в кератиноцити и други процеси, свързани с деленето на клетки и избутването им към външните слоеве.
Дермис
Дермисът е слоят на кожата, който се намира под епидермиса и се състои от съединителна тъкан. Той предпазва организма от физически стрес и напрежение. Дермисът е силно свързан с епидермиса чрез базална мембрана. В този слой има много нервни окончания, които придават сензитивност към докосване, топлина и т.н. Дермисът съдържа космени фоликули; потни и мастни жлези; лимфни и кръвоносни съдове.
Кръвоносните съдове в дермиса осигуряват хранителни вещества и пречистване от отпадъци както за клетките в дермиса, така и за тези в базалния слой на епидермиса. Дермисът се разделя структурно на два слоя: горен папиларен слой (stratum papillare), който е съседен на епидермиса; долен ретикулярен слой (stratum reticulare),който е по-дебел.
Стриите, създадени от бременност или напълняване също се намират в дермиса.
Папилярен слой
Този слой се състои от отпусната ареоларна съединителна тъкан и има неравна повърхност, която се свързва с епидермиса. При татуиране мастилото се задържа в дермиса.
Ретикулярен слой
Ретикулярният слой се разполага дълбоко в папиларния слой и обикновено е много по-дебел. Той е съставен от плътна съединителна тъкан и получава името си от плътната концентрация на колагенни, еластични и ретикуларни влакна, които се тъкат през нея. Тези протеинови влакна придават на дермата свойствата: здравина, разтегливост и еластичност.
В този подслой на дермиса се намират и корените на косата, мастните жлези, потните жлези, рецепторите, ноктите и кръвоносните съдове.
Подкожие
Подкожната тъкан (също хиподерма и субкутис) не е част от кожата, а лежи под дермата. Целта на тази тъкан е да свързва кожата към подлежащите кости и мускули, както и да я снабди с кръвоносни съдове и нерви. Състои се от хлабава съединителна тъкан, мастна тъкан и еластин. Основните типове клетки са фибробласти, макрофаги и адипоцити (подкожната тъкан съдържа 50% от телесните мазнини). Мазнините служат като подплънки и изолация за тялото.
Генетични особености на кожата
Кожата разполага с мезодермални клетки, пигментация като меланин, която се получава от меланоцити, които абсорбират потенциално опасната ултравиолетова радиация на слънчевата светлина. Освен това съдържа ДНК ензими за възстановяване, което позволява регенерирането от UV щетите.
Хората, които разполагат с по-малко от тези гени страдат по-често от рак на кожата.
Цвят на кожата
Човешката кожа има голямо разнообразие от цветове – най-голямо разнообразие от всеки друг бозайник. Пигментацията при хората еволюира предимно за регулация на ултравиолетовата радиация, която минава през кожата. Цветът зависи от много фактори и субстанции. Петте пигмента, отговорни за цвета са, меланоид, каротин, хемоглобин, оксихемоглобин и най-важният – меланин.
Меланинът се произвежа от клетки, наречени меланоцити и това е главният фактор при по-тъмните хора. Има корелация между географския интензитет на UV лъчите и цвета на кожата на местното население.
При населения с по-тъмна кожа се наблюдава зависимост, че възрастните жени са значително по-бледи в пигментацията на кожата от мъжете. По време на бременност и кърмене жените се нуждаят от повече калций и витамин D, който се синтезира от слънчевата светлина и помага за усвояването на калция. Това се смята за причина, поради която жените са развили по-светла кожа.
Цветът на кожата при по-светлите хора зависи от синьо-бялата свързваща тъкан под дермиса и хемоглобина, който циркулира във вените.
Червеният цвят под кожата става видим в зони като лицето при тежки натоварвания или стимулации на нервната система.
Кожна флора
Човешката кожа е богата среда за микроби. Открити са около 1000 вида бактерии от 19 бактериални групи (фила). Кожата се разделя на три екологични района: влажен, сух и мазен. В сухите места на тялото виреят предимно корине бактериите заедно със стафилококи.
В сухия район има микс от видове, като доминиращи са протео бактерии и флавобактерии. Мазните зони имат по-голям набор от видове спрямо сухите и влажните.
Най-различаващите се от човек на човек части на тялото според населяващите ги видове бактерии са пръстите, ходилата, пъпа, мишниците. Най-сходни са ноздрите, вътрешността на ноздрите и гърба.
Учените са учудени, че косматите подмишници и пред мишниците имат сходен вид бактерии, а от екологична гледна точка се различават по начина, по който се различават горите от пустините.
Функции на кожата
Защита
Кожата има ниска пропускливост, която не допуска по-голямата част от външните субстанции като токсини да навлязат в тялото и да навредят на органите. Лангерхансовите клетки в кожата са част от адаптивната имунна система, а потта съдържа лизозим, който разрушава връзките в клетъчните стени на бактериите.
Осезаемост
Кожата съдържа различни нервни окончания, които реагират на топлина и студ, допир, натиск, вибрации и наранявания на тъканите.
Регулация на топлината
Кожата съдържа много по-богато кръвоснабдяване от това, което й е нужно, което позволява прецизен контрол на загубата на енергия чрез радиация, конвекция и проводимост. Разширените кръвоносни съдове увеличават перфузията и загубата на топлина, докато стеснените съдове значително намаляват кожния кръвен поток и запазват топлината.
Контрол на изпарението
Кожата осигурява сравнително суха и полупропусклива бариера срещу загуба на течност. Загубата на тази функция допринася за масивната загуба на течност при изгаряния.
Естетика и комуникация
Кожата е важен маркер, който дава много информация на хората, като страничните наблюдатели могат да я използват, за да оценят настроението и физическото състояние.
За пример, изчервяването, настръхването на кожата и други видими промени са следствие от промени в настроението, които създават сложни реакции в организма.
Има цяла наука- психодерматология, която се занимава с изучаването на тези връзки, тъй като психическото здраве също се отразява на кожата.
Съхранение и синтез
Кожата действа като склад за съхранение на липиди и вода, както и като средство за синтез на витамин D чрез действието на UV лъчите върху определени части от кожата.
Екскреция
Потта съдържа урея, но нейната концентрация е 1/130 от тази на урината, следователно – екскрецията чрез изпотяване е вторична функция от регулирането на температурата.
Абсорбция
Клетките, които изграждат най-външния слой от кожата първите (0,25–0,40 mm), почти изцяло се снабдяват с кислород от външната среда, въпреки че приносът към цялостното дишане е незначителен. В допълнение, някои лекарства могат да се прилагат през кожата чрез мехлеми или чрез лепилен пластир като никотиновия пластир или йонофорезата.
Водоустойчивост
Кожата действа като водоустойчива бариера, така че важни хранителни вещества не се измиват от тялото.
Стареене
С напредване на възрастта кожата губи способността си да се възстановява, както и намалява нейният обем и еластичност. Има редица външни и вътрешни фактори, които водят до този процес, включително: намален приток на кръв.
Фотостареене
Фотостареенето води до повишен риск от рака на кожата и други прояви на увреждания. При по-младите уврежданията от слънцето заздравяват по-бързо, тъй като клетките се обновяват с по-голяма скорост. При възрастните кожата изтънява и заздравяването е по-бавно, което уврежда слоя на дермата.
Грижа за кожата
Хигиена и грижа за кожата
Населението на някои видове бактерии е важно за екосистемата на кожата. Принципно тези бактерии живеят в хармония и допринасят за баланса една на друга, но когато равновесието е нарушено, някои колонии могат да надделеят и да настъпят инфекции. Пример за това е унищожението на бактерии от антибиотик. Биомите на кожата са естествено продължение на тези във вътрешната част на тялото, като при някои отвори колониите се сливат.
Важно е при избора на козметика да се внимава, тъй като някои препарати мога да предизвикат алергични реакции. Това важи и за съобразяване на облеклото според сезона, тъй като въздухът, водата и светлината са важни за здравето на кожата.
Слънцезащитни кремове
Има различни видове слънцезащитни кремове, които предпазват от слънцето в различна степен. Някои кремове са непрозрачни и по-силни от други, като те блокират слънчевите лъчи и радиацията и не е необходимо да се нанасят няколко пъти на ден. Титановият диоксид и цинковият оксид са две от важните съставки, които блокират слънцето.
Други кремове са по-прозрачни, като те предпазват от UV лъчите и имат способността да се разграждат с по-бърза скорост. По-леките кремове трябва да се прилагат по няколко пъти на ден.
Правилно хранене
Витамин А, известен като ретиноид, помага на кожата, като нормализира кератинизацията, спомага за ниското регулиране на себум и спомага за предпазването от UV увреждания, стрии и целулит.
Витамин D и неговите аналози се използват за понижаване на кожната имунна система и епителната пролиферация, като същевременно насърчават диференциацията.
Тази лекция е част от дистанционното хибридно / теория и практика + дистанционно,присътвено и он лайН / обучение на Derma Expert по Козметология.
Към нея има тест за оценка на усвоения материал и домашно задание със задачи за намиране на определения на различна специфична терминология от лекционния материал + видео обучение.
За да се запишеш в нашите курсове по Козметология, не се колебай да се свържеш с нас : 0898220251
